От физиотерапевта Хана Харбоу
Когато държим бебе в ръцете си или го поставяме в люлка или детска количка, то се успокоява. Люлеещото движение е лека форма на вестибуларна стимулация и има успокояващ ефект. Вестибуларните рецептори се намират във вътрешното ухо. Те регистрират ускорение, въртене и вертикално положение. Чрез усещането за вертикално положение възприемаме дали тялото ни е изправено.
Вестибуларната стимулация е ефективна още от ембрионалната фаза. Вестибуларните рецептори на нероденото дете се стимулират пасивно от движенията на майката и активно чрез неговите собствените движения. Движенията на детето в утробата подсказват на майката какво е състоянието на детето. Ако тези движения изчезнат или станат твърде бурни или продължителни, майката обикновено ги интерпретира като предупредителни признаци и ще потърси медицинска помощ, за да провери дали всичко с нероденото ѝ дете е наред. След като детето се роди, реагираме на яростните му движения, като го утешаваме с люлеене. Това е несловесен отклик, който използваме, за да утешим детето и да възстановим контакта с него. Вестибуларната стимулация регулира мускулното напрежение. Докато нежните, ритмични стимули ни карат да се отпуснем, грубите ни напрягат. Вестибуларното стимулиране ни помага да научим точно колко мускулно усилие е необходимо за извършване на дадена дейност. Поради това регистрирането на вестибуларните стимули е важно и за нашия баланс. Ефектът от леката пасивна вестибуларна стимулация е успокоение. Това е универсално. Всяко дете го разпознава. Такова стимулиране се нарича „пасивно“, когато детето не стимулира само себе си, а някой друг извършва стимулацията. Така детето може да се съсредоточи само върху това да реагира. Нежната вестибуларна стимулация засяга както физическото, така и умственото равновесие. Тя може да ни помогне да намерим мир и в двете нива. Наблюдаваме как хората по целия свят, които са в състояние на дълбока скръб или са разтроени, автоматично започват да се полюляват напред-назад, за да се успокоят и да възстановят равновесието си. Ако се стремим да утешим някого в траур, го прегръщаме и леко го поклащаме в ръцете си, сякаш се грижим за дете. Да се люлееш в „Minitop“ има същия успокояващ ефект. Люлеенето помага на детето да се отпусне. То се релаксира като отговор на това движение. Едно по-голямо дете може да постигне същия ефект в „Top“. Възрастният стои зад него, за да се предотврати претъркулване и нараняване. Ако „Top“ се завърти, детето ще се застане с главата надолу. Това е напрягащо и неприятно движение, а нашата цел е да релаксираме детето. За да направите затвореното пространство в горната част по-уютно, поставете одеяло или възглавница на дъното, така че да е удобно.
Малките деца обичат да бъдат носени и да се хващат за ръката на възрастен. Въпреки това, „Mini Top“ и „Top“ са много полезни. По-големите деца могат да се настанят сами в удобна позиция. Стимулирането в „Top“ е по-универсално и по-малко напрягащо за възрастните, поради което лечението може да продължи по-дълго време. Детето се концентрира върху редовната, пасивна стимулация, с по-малко тактилна стимулация, отколкото ако се люлее в ръцете на възрастен.
Случай:
Теди пристигна в клиниката заедно с майка си. Очевидно беше, че са имали конфликт по пътя дотук. Майката се опита да обясни, че Теди е наясно със ситуацията, но е ядосан и е запушил ушите си с пръсти. Той не искаше и не можеше да слуша. Поканих майката да седне и ѝ дадох чаша кафе. Съвсем малко думи бяха нужни, за да изпратя Теди в другата стая и да го поставя в „Top“ с одеяло и възглавница. Казах му, че трябва да опита да се отпусне и да се наслаждава без да говори. Стоях зад него и в началото го люлеех енергично напред-назад. Докато Теди се отпускаше, постепенно намалях интензивността на движенията. През цялото това време тананиках, за да го успокоя. Теди се отпусна и се релаксираше все повече и повече. След пет минути мама влезе в стаята. Поканих я да дойде до мен и да помогне с люлеенето. След като свикна с ритъма, тя пое движението. След 10 минути тримата запяхме детска песничка. Накрая и Теди, и майка му се усмихваха.
След това обясних защо люлката е толкова полезна, когато някой е разтроен. Като възрастни трябва да се научим да не говорим и да не обясняваме излишно, когато детето е разтроено и гневно, защото нашите обяснения ще попаднат в „глухи“ уши. Когато детето се успокои, то е по-способно да разбере думите ни и да следва нашите указания. Спокойното обсъждане на ситуацията помага на детето да се поучи и да придобие опит. Това го прави по-способно да се справи с подобна ситуация и в бъдеще.
Теди и майка му научиха нещо много важно този ден. След време ми казаха, че са използвали люлеенето и прекъсването на разговорите в много и различни ситуации, в които иначе не биха се справили.
