За Ковид

За Ковид-19,

дигитилизацията и очите на нашите деца

В условията на пандемия от Ковид-19 ежедневието прие нов облик. Изолация, социално дистанциране, нови форми на обучение вече са до болка познати понятия. Това утвърди още повече неразделната връзка между хора и технологии. Хоум офисът и онлайн обучението нямаше да бъдат възможни без видеотерминалите – персонални компютри, лаптопи, таблети, смартфони. Дори преди епидемиологичните ограничения много професии бяха зависими от дигитализацията. Времето прекарано пред тези устройва представлява все по-голяма част от деня на съвременния човек. Това, обаче, може да има негативни последици. Поставя ли ни новото „нормално“ пред поредния риск за очното здраве? Трябва ли да се предприемат специални мерки при децата и подрастващите в условията на онлайн обучението? Как можем да се предпазим от неблагоприятните последици от прекомерното взиране във видеотерминали?

Отговорите на тези въпроси може да намерите в последващия текст.

Рискове, свързани с твърде много време, 

прекарано пред екрана

1. Компютърен зрителен синдром

Феноменът, наречен „Компютърен зрителен синдром“ (Computer vision syndrome) е понятие, което се е зародило още миналия век във връзка с употребата на компютърни устройства. Въпреки, че в наименованието фигурира притеснителният термин „синдром“, в случая се касае за комплекс от оплаквания, свързани с употребата на дигитални устройства, а не за тежко заболяване. Симптомите включват oчен дискомфорт и умора, главоболие, дразнене, щипане, сълзене, сухота в очите, зачервяване, размазване на образите, болка във врата и раменете. Тези симптоми обикновено са временни и изчезват след преустановяване на дейността или почивка. Степента на изява на симптомите е пропорционална на времето, прекарано пред видеотерминалите, тоест колкото повече време човек прекарва пред компютъра, толкова по-дълго време ще изпитва неудобство. Ако не се предприемат мерки, обаче, оплакванията могат да се влошат.

Според The Vision Council, скорошно проучване сред повече от 10 000 възрастни установява, че 65% от анкетираните при изпозлване на компютър, смартфон и други цифрови устройства изпитват зрителни симптоми като сухи, раздразнени очи, замъгляване на образа, зрителна умора и главоболие.

Според Common Sense Media при проведено проучване преди пандемията от КОВИД-19 е установено, че децата под 8 години вече прекарват повече от 2 часа на ден преди дигитално устройство. За деца от 8 до 10 години времето на екрана се утроява до 6 часа на ден. И не е необичайно децата в средното училище и гимназията да прекарват до 9 часа на ден, гледайки цифрови дисплеи.

Какво включва Компютърния зрителен синдром?

Очна умора. Очните мускули, както всички други, могат да се уморят от продължителна работа. Концентрирането върху екран за продължителни периоди може да причини главоболие, локализирано около слепоочието и зоната около очите. 

Нарушаване на акомодацията: Гледането на едно и също близко разстояние продължително време може да доведе до спазъм на фокусиращата система на окото. Това състояние, наречено спазъм на акомодацията, води до затруднено фокусиране, замъгляване на зрението, дори двойно виждане. Важно уточнение е, че колкото е по-малко устройството, толкова зрителното усилие и съответно зрителната умора са по-големи (например употребата на таблет се предпочита пред тази на телефон). Негативно въздействие върху акомодацията носят и некоригираните, непълно коригираните или хиперкоригираните рефракционни аномалии (състояния, заради които офталмологът Ви е препоръчал да носите очила).

Сухи очи. Проявяват се със усещане за сухота, парене, песъчинки и зачервяване. Проучванията показват, че хората мигат значително по-рядко, когато се концентрират върху цифров екран, което може да причини сухота и дразнене. При нормални условия с мигането слъзният филм се разнася равномерно от клепачите по очната повърхност като по този начин предната част на окото се подържа овлажнена. Когато работим на компютър и се взираме в екран, броят на мигателните движения намалява като по този начин очната повърхност „изсъхва“, а това от своя страна води до изразена симптоматика. Използването на настолни компютри и преносими компютри може да има особено негативно въздействие за децата, защото те обикновено са разположени по-високо в зрителното им поле, в сравнение с четенето на книга, например. В резултат горните клепачи са склонни да бъдат отворени по-широко – ускорявайки изпарението на слъзния филм на окото.

Лошата стойка по време на работа: Принудителната поза, която заемаме при работа на компютър причинява симптоми от опорно-двигателния апарат като болки във врата, гърба, кръста, раменете. Това е особено неблагоприятно при подрастващите, които използват настолен компютър или лаптоп, тъй като често децата не са позиционирани правилно пред екрана.

2. Късогледство

Изследователите смятат, че увеличеното време, прекарано пред екрана сред децата, е важен рисков фактор за развитието и прогресирането на миопия (късогледство). Разпространението на късогледството нарасна значително през последните няколко десетилетия и тази тенденция съвпада с увеличеното използване на компютри и цифрови устройства от деца.

3. Влошаване на симптомите на мейбомиит и блефарит

Блефаритът е изключително често срещано възпалително състояние на клепачния ръб. Много хора, които страдат от блефарит, забелязват, че техните симптоми се влошават при използване на компютър.

Блефаритът възниква, когато бактериите или специфичен вид акари се натрупват в основата на клепача и причиняват запушване на специфични мастни жлези (Мейбомиеви жлези). Когато тези жлези не функционират правилно очите лесно могат да станат сухи, сърбящи и раздразнени. Когато към това състояние добавим удължено време пред дигитално устройство, симптоматиката може да се влоши.

4. Повишено излагане на синя светлина

Високоенергийната видима светлина, наречена синя светлина, се излъчва от LED екраните на компютри, таблети, смартфони и други цифрови устройства. Въпреки че най-значимият източник на излагане на синя светлина е естествената слънчева светлина, много изследователи и специалисти по очно здраве са загрижени, че добавената експозиция на синя светлина от цифрови устройства може да увеличи риска от развитието на свързани с възрастта очни заболявания като макулна дегенерация.

Какви мерки можем да предприемем, за да предпазим нашите очи и очите на децата ни?

Редуциране на времето пред екрана.

Минимализирайте времето, което Вие или Вашето дете прекравате пред видеотерминалите. В условията на социалното дистанциране абсолютното изключване на технологиите от живота ни е невъзможно, но можете да опитате да сведете до минимум използването им с развлекателна цел.

Промени в работното пространство:

Редуцирайте отблясъците. Променете околното осветление. Екранът не бива да се намира срещу прозорец, тъй като попадащите слънчеви лъчи могат да се отразяват в него. Можете също да добавите филтър за отблясъци към монитора си. Столовете трябва да бъдат удобни и да отговарят на особеностите на Вашето тяло като е препоръчително малките деца да имат отделни такива. Височината на стола трябва да се регулира, така че краката да лежат на пода. Мястото за ръцете трябва да бъде така коригирано, за да осигури подкрепа при писане, а китките не трябва да лежат на клавиатурата, когато пишете. Не бива детето да се взира в телефон/таблет в тъмно помещение, особено в легнало положение. Освен това трябва да се обясни на детето да не държи устройството прекалено близо до очите си.

Пренаредете бюрото. Най-добрата позиция за монитора е леко под нивото на очите, на около около 60 см от лицето. Оптимално, екранът на компютъра трябва да бъде на 15 до 20 градуса под нивото на очите измерено от центъра на екрана. Очите или вратът не бива да се напрягат, за да може да се види текста на екрана. При работа с хартиени носители, добър вариант е поставяването им на стойка до монитора. По този начин не се налага гледането нагоре към екрана и обратно надолу към бюрото при писане.

Почивка. Следвайте правилото 20-20-20. Погледнете далеч от екрана на всеки 20 минути или така и погледнете нещо на около 20 фута (6 метра) в продължение на около 20 секунди. 

Мигане. За да сведете до минимум шансовете за развитие на сухота в очите при използване на дигитални устройства, опитайте се да мигате често. Мигането поддържа предната повърхност на окото влажна.

Промяна на настройките. Фабрично инсталираните настройки не винаги са оптимални за условията на Вашия дом. Съществува възможност за регулиране яркостта, контраста и размера на шрифта. 

Редуциране на синята светлина. На пазара съществуват множество варианти на корекционни очила, контролиращи синята светлина, излъчвана от видеотерминалите. Можете да попитате Вашия специалист по очно здраве за възможностите за изготвянето на очила с такива защити. За използващите смартфони и таблети съществуват редица приложения, които регулират количеството синя светлина, излъчвана от екрана, особено през нощта.

Редовни очни прегледи. Посещавайте редовно очния си лекар. Хората, особено децата, които не преминават редовни очни прегледи, може да имат недиагностицирани проблеми със зрението, които се влошават в резултат на продължителна употреба на дигитални устройства. Специалистът по очно здраве може да установи нужда от корекция на нова рефрактивна грешка или пък употреба остарели диоптрични очила или лещи, които вече не са актуални, както и дори блефарит или сухи очи. Важен момент е да уведомите очния си лекар за разстоянитето, на което работите Вие или Вашето дете, часовете прекарани пред екрана, както и всички субективни оплаквания, които имате. Ако Вашият очен лекар установи възпаление на клепачния ръб или сухо око, то ще Ви даде правилни насоки за третирането на тези състояния.

Повече за блефарита може да научите в статията в блога, посветена на това очно състояние.

Повече за компютърния зрителен синдром може да научите на: https://ochnozdrave.com/computer-vision-syndrome-8fcdf5a3c01f

„Новото нормално“ налага да сме адаптивни. Навременното установяване на различни очни състояния, консултацията със специалист по очно здраве и спазването на определени препоръки може да спести на Вас и Вашето дете много бъдещи проблеми.

Бъдете здрави!

Д-р Младена Радева